Кръвта, която споделяме

Великолепният разказвач Мариус Габриел успява да ни поднесе две увлекателни истории, разделени в годините, но обединена от общата кръв и в същото време да ни даде една картина на това, което се е случвало тогава и това, което се случва днес в дълбините на иранското общество. 1979 г. Иран е обхванат от жестока революция. Тълпа нахлува в американското посолство в Техеран. Хари „Фиц“ Фицджералд, агент на ЦРУ, внедрен в посолството, e взет за заложник и е освободен чак през 1981 г. Фиц се завръща у дома сломен и мълчалив и никога не говори за онова, което е преживял. Жестокото изпитание на баща ѝ хвърля тъмна сянка върху малката Кери и тази травма помрачава младостта ѝ. Десетилетия по-късно Кери научава, че дневникът на покойния ѝ баща все още е скрит някъде в Иран. Да го открие и да разбере какво наистина се е случило с него се превръща в натрапчива, всепоглъщаща цел. Тя отлита от Америка за Иран въпреки напрегнатото политическо противопоставяне между двете страни и разследването я отвежда в паяжина от измами, дълго пазени тайни и смъртоносна опасност. Ще успее ли Кери да поправи престъпленията, извършени преди десетилетия? Или ще последва съдбата на баща си в прословутите подземия на Техеран?