Благосклонната чума

„Благосклонната чума” е роман антиутопия, красива алегория на идеята за силата на свободната воля и стремежа към истината. История за израстването, за търсенето на собствения път отвъд ограниченията на обществото и за връщането към корените ни тогава, когато сме намерили себе си.

В този свят всяко дете знае от малко, че един ден ще остане без родители. В този свят детето от малко е обучавано да се справя само с живота. В този свят детето един ден започва да живее самостоятелно... още докато е дете. Защото в един хубав ден родителите му получават призовка, че трябва да го напуснат и никога повече да не се връщат при него, а оттук нататък то може да разчита само на себе си и на закрилата на организация, наречена Испектората.

Това е светът на еманципираните деца – едно от които е Карина.

Привидно животът на Карина тече гладко, но от момента на еманципирането в ума й често се прокрадват най-различни въпроси. Защо има толкова много сгради, а толкова малко хора? Защо служителят, който идва периодично в дома й, неизменно приключва инспекцията с думите „Родителите ти са живи”. Карина споделя своите размисли с приятелката си – училищната библиотекарка госпожица Песимиси, но тя я предупреждава да не разказва на никого за тях.

Съвсем неочаквано госпожица Песимиси изчезва и оставя на Карина следа към забранена книга, наречена „Хроника”. От нея Карина и нейните приятели Адриан и Любчо научават страшната истина за света, в който живеят – че той е просто крехка, скрепена с усилия останка от живота преди опустошителна епидемия, убила всички възрастни хора. Миналото лека-полека започва да изплува, а с разкритията се ражда и страстното желание на три деца да открият кои са и откъде идват.

Героите на Росица Казакова са част от един свят със своите правила и уредба; свят, създаден върху несигурните основи на страха от смъртта и желанието да контролираш природата; но и свят, в който жаждата да следваш своя уникален път и да търсиш истината не може да бъде потушена лесно – един свят, твърде подобен на нашия.