Нежното сияние на покрусата - Булото - избрана проза

Защо няма нито стих, нито песен за малката любов – всичкото за голямата? Щом има голяма, сигурно има и малка – никой не казва дума за нея. Може би именно тя крепи света, след като голямата трае от ден до пладне?

Петимен съм за една малка, мъничка любов, невъзпята в стихове, но жива до края.Къде ли отиват отминалите дни? Дали се съхраняват някъде в твърдия диск на времето, или са като капещите листа на старата дюля: последното, в което се превръщат, е мек есенен килим. По който ще заглъхнат последните стъпки на битието ни – дните, седмиците, месеците и годините на нашия живот...