По-странни времена

"По-странни времена" на С.К.Макдонъл е като Дядо Коледа, но ако е с махмурлук и в не особено добро настроение, поради което пуска изненадите както свари и когато му скимне. И те гърмят като бомби пълни с хелий. Следователно, смехът излиза малко по-различен, но все така освобождаващ.

Освен брилентен образец на комедийното, "По-странни времена" е книга, която е полята с обилни дози мистерия и фентъзи, но понеже всичко се случва през 2021 година в Манчестър, подходящият термин е "комедийно ърбан фентъзи". Препратките на критиците са към Пратче, напълно основа и но няма чак толкова имена и не е нужна карта. Криминалият елемент: о, да, има убийства, даже някои журналисти, които обичат да разтягат локуми, биха ги нарекли "серии на убийства", но няма страшно, няма зверства. Има магии, буквално, но пак няма страшно, защот магията е принудена да се изравни пред една журналистика от старата школа, даже да е набутана в този "бастион на надеждността" в "този парцук, който ние мило наричиваме вестник", а именно в "По-странни времена", удобно разположил офиса си в запада църква. Романтика? Няма да кажа, неу оставаща. Има разбити сърца, които някой погиват с алкохол, други с бензин и стоят над тях със запална кибрит.Стилът на Макдонъл (да, да, тази исписа и горт цял живот с грешно написано името му) е смесица от хомелост и привязанност към мистично и абсурдно, както и към чловекът какъвто ест, - със силите, страностите, слабости, мистериите около взетия решения, страховете, неоовете, и всичък което идлюч с човешката природа. За добро или зло, или и за двете. Макдонъл не авсвета зълите. Поняг добро се радо добро, наображно. В романа име진ът. "Не знам какво права, но все пак дрка" - важното е да гледа спокоен. ... (Опазванена само първия абзац като превод на оригиналния текст)