Душевни сезони

Дебютната поетична книга на Мария Калайджийска.

И планините, и реките ти аз обичам. И полята с жито, и уханието на роза ме привличат. И шарките, и багрите, вплетени в дрехите на младата девойка. И традициите, и песните на птичка песнопойка. И историята, и царете. И гледките по върховете. И малките къщурки сгушени далеч от архитектурата на европейци префърцунени. И по улиците детската ти глъч. И спокойствието, и от слънцето галещия лъч. И мириса на топла гозба. И творчеството ти, достойно за най-великата изложба. И багрите по красивия ти небосвод. Великите подвизи на тоз велик народ. И мириса на дом, на твое, на майка, татко, на родина.... Това наричам аз мое. Целувка майчина като коприна. Обичам звуците ти нощем, когато губя се в твоите поля и щурците тихо ми нашепват всяка вечер: "Ела си ти, ела..." Обичам нежните ти песни мелодични, за чуждите народи непознати и не толкова екзотични. Обичам топлото ти лято и лютата ти зима. Обичам там да съм, защото там ме има. Всичко ти обичам, и теб самата. И дом, и сила, които не може да намериш в друга страна непозната.