Синове, дъщери

Майка, дъщеря и син – всеки от тях затворен в собствената си история на заключеността – социална, домашна и интимна. Тези три гласа се преплитат в разказ, който дава на всеки от тях правото на собствените му истина, болка и стремеж към оцеляване – деца, копнеещи за признанието на родителите си, синове и дъщери, жадуващи приемане, родители, формирани от страха, който по-късно предават на децата си. Романът поставя въпроси за матрилинейното ни наследство и показва неразривната връзка между личната свобода, човешкото достойнство и социалните обстоятелства – с най-силното си оръжие: емпатията.

В духа на монументални творби като „Мидълсекс“ на Джефри Юдженидис или произведенията на Маргарет Атууд, силата на „Синове, дъщери“ се крие в способността на истинската литература да преобразява потиснатото, превръщайки го в двигател на лична и колективна промяна. Хърватската писателка Ивана Бодрожич (1982) разбива оковите, отключва животи, разкрива скрити семейни отношения и забранени любовни истории, като същевременно ни приканва да се опитаме да разберем своите любови, своите семейства, за да можем наистина да осъществим промяна у самите себе си.