Софийски истории

Различни поколения, различни идеали, различни ценности в съдбата на столичния българин - потопете се в миналото на София и нейните истории.

Сюжетите и героите на по-голямата част от белетристичните и драматургическите творби на Кирил Топалов отразяват живота на столичани, поради което той е определян от литературната критика като един от най-добрите софийски градски писатели. Тази традиция продължава и в новата книга с разкази и новели на Кирил Топалов, която носи заглавието „Софийски истории“. Тя се вглежда в драмите на три поколения софиянци – от дядовците (македонски и тракийски бежанци с техните идеали, с трудното им и нерадостно битие в драмата на четири войни, три от които една след друга), през синовете (в драматичното време след политическата промяна през 1944 г.), до внуците и правнуците в периода на следващата драматична политическа промяна след 1989 г.

За автора

Кирил Топалов е роден през 1943 г. в София. Професор по литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, във френски и гръцки университети. Бил е директор на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, посланик в Гърция, Ватикана и Малтийския орден. Почетен гражданин на Атина и София. Член на две световни елинистични академии, на ПЕН, на съюзите на писателите, преводачите, журналистите, кинодейците. Автор е на много научни изследвания, на 3 книги с разкази, на 11 романа, повечето многократно издавани – „Бъди благословена“, „Не се сърди, Човече“, „Бягай... Обичам те“ (и трите филмирани), „Нерви“, „Стайна температура“, „Маймунска история“, „Разминаване“, „От тук до хоризонта“ и др., на 20 пиеси, поставяни на български и чужди сцени – „Притча за Философа“, „Вива академия“, „Нерви за любов“, „Игра на мъж и жена“, „Спасителят“, „Маймунска история“, „Бог високо“, „Страшният съд“, „Бизнес“, „Забрадка на слънцето“ и др.

Някои групи от разказите носят усещане за циклични цялости, в тях понякога се преплитат по-бегло или по-директно общи топоси и събития, прозират и много автобиографични моменти. Повечето от сюжетите на разказите и новелите се случват в Подуене, около „Оборище“ и „Черковна“, както по-късно и в боянските манастирски ливади – двете места, където са протекли детството и младостта на автора – обстоятелство, което неизбежно предпоставя някои от по-директните или по-бегло загатнати елементи на автобиографичност. В тези два диаметрално разположени спрямо центъра на София квартала живеят хора с различен манталитет, професии и култура, детството в двете махали е и сходно, и различно, но времето за всички е едно и също, поради което почти идентични са и предизвикателствата, и драмите, и смешките.