Социологически тенденции и баланси в социалното взаимодействие

КАРАМФИЛ МАНОЛОВ е доктор на социологическите науки, старши научен сътрудник в Института за изследване на обществата и знанието при БАН. Автор е на десетки публикации - статии и монографии в областта на теорията на социологическото познание, социологията на труда, социологията на предприемачеството, по-важните от които са монографиите „Социологическата традиция - проблеми и перспективи" {2007, Варна, Славена), „Предприемачеството"(200в, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов"), „Културният ресурс на предприемачеството" (2000, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов"), „Новото българско предприемачество в преходния период" (1495, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов"). На основата на анализа на социологическата традиция, в книгата се разкрива дълбоката криза в съвременната социология, породена от липсата на фундаментално единство на социологическото познание, което довежда до преформулировка на „дилемата на Хобс", а именно - обществена принуда над индивидуалния избор и поведение или свобода за индивидуалния избор и поведение в ставането (възникване и изчезване) на социалния живот, откриваща нов хоризонт за синтетичен социологически подход към изследването на социалните явления. Търсенето на идейни мостове за постигане фундаменталното единство на социологическото познание довежда до формулиране на едно ново теоретично понятие „сострема", което изразява диалектическото противоречие и единство между обединението на хората и тяхната автономия в съвместния им живот. Понятието „сострема" позволява социалното явление да се концептуализира като обществено-индивидуален процес, който обхваща както участието на човешкия индивид в обществения живот, така и участието на другите хора, представляващи обществото, в неговия личен живот, а съвместният живот на хората в обществото да се разглежда едновременно като тяхно обединение, при запазване на обособеността им. Така концептуализираното понятие „сострема" е развито до теоретичен инструмент, който е приложен към социологическото изследване на предприемачеството с цел да бъде пресъздаден реалният процес на неговото ставане (възникване и изчезване) и да бъдат изведени тенденциите и балансите в социалните взаимодействия между предприемача и останалите участници в предприемачеството. Предложената теоретична рамка за социологическо изследване разкрива възможности да се интерпретират отделните състояния на социалната система на предприемачеството, а именно интеграция и стабилност, дезинтеграция и нестабилност, криза и разпадане и така да се постигне цялостно познание за предприемачеството като социално явление.