Сняг

Романът „Сняг“ на носителя на нобелова награда за литература Орхан Памук ни впуска в едно ужасяващо разследване.

„Литературата е моята истинска религия.“ — Орхан Памук

Годината е 1992. Ка, поет и политически емигрант, се завръща в Турция. Възложено му е да направи журналистическо разследване на някои обезпокоителни събития в малкия, загадъчен град Каре до границата с Армения. Ка пристига в Каре, съпроводит от обилни снеговалеж и скоро пътищата се затварят. Пограничният град изпада в пълна изолация. Такъв го види поетът – град, извозан от политически вражди в навечерието на избори, над който е надвистнала сянката на поредица от самоубийства на млади жени. Ка съзнава, че за да разбере всичко, станало в родината му през годините на неговото отсъствие, е длъжен да види събитията от гледна точка на всички участници - на враждуващите страни и на изпадналите в апатия и обърканост наблюдатели. Последното нещо, което е очаквал, е че ще се озове пред инсцениран преврат, вплетен в политически и религиозни конспирации, и че дните, прекарани в затрупания от сняг град, ще го накарат да погледне на себе си по нов начин.

„В нашето време на фасшификации, когато Вярата на някои хора е литературата може да се клати, Памук предлага нещо истинско.“ — Обзървър

Орхан Памук е лаурет на Наградата за мир за 2005 г., присъждана от организацията на германските книготърговци; носожда на наградата на „Индипендънт“ за най-добър чуждестранен роман за „Бялата крепост“, на френската награда „Най-добър чуждестранен роман“ за „Името ми е Червен“, на италианската награда „Кавур“, международната награда IMPAC за романа „Името ми е Червен“, на френската награда „Медичи“ за най-добър чуждестранен роман за 2005 г. за „Сняг“. През 2005 г. става почетен член на Американската академия за литература и изкуство. „Ню Йорк Таймс“ поставя „Сняг“ в класацията си „Десетте най-добри книги на 2004 г.“. През 2005 г. списание „Тайм“ включва Орхан Памук в списъка на 100-те най-влиятелни личности в света.