Сахиб

„Любимо развлечение на Величкович е сатиричната деконструкция и деканонизация на националните (и югославски) литературни, културни, политически и идеологически митове.“ Дубравка Угрешич

Новите лица на литературна Европа.

По време на своя едногодишен престой в Сараево като представител на международна организация Сахиб (така нарича себе си героят - англичанин, гей, потомък на индийски колонизатори) се запознава с политическата обстановка и местните обичаи в Босна, като ги коментира иронично и на моменти безпардонно. Своите наблюдения за Балканите, комунизма, демокрацията, както и за баклавата, кебапчетата и сватбите, той изпраща всекидневно по мейла на своя любовник в Лондон. Впрочем това, което отначало изглежда като идеална възможност за бързо и лесно печелене на пари на благородна и хуманитарна позиция, с течение на времето се превръща в източник на неудовлетвореност, огорчение, агресия и фрустрация. Нуждата си да опитоми и подчини този свят, който не разбира, англичанинът насочва към своя шофьор и постепенно конфликтът между тях се пренася от сферата на идеологията и културата в техните лични и интимни отношения.

Ненад Величкович (Сараево, 1962) е доцент във Филологическият факултет в Сараево. Защитил е докторат на тема, свързана с индоктринацията в читанките. Като съсобственик на „Книжевна радионица Омнибус“ е редактирал над 20 книги от босненски и чуждестранни автори. Основател / редактор / сътрудник е на редица вестници и списания (Визия, Омнибус, Алчак, ФАН, Книжевни журнал, Школегиум, Текстура). Автор в на книгите „Квартиранти“ (роман, 1995), „Дяволът в Сараево“ (разкази, 1996), „Бащата на дъщеря ми“ (роман, 2000), „Сахиб“ (роман, 2002), „Viva sexico“ (2006), „100 змея“ (роман, 2007), „Диагноза: патриотизъм“ (есета, 2011), „Школокречина“ (дискусия, 2012). Някои от романите имат преводи на италиански, немски, унгарски, македонски, български, английски, полски, славашки и словенски език, а определени разкази са преведени и на руски, украински, испански, френски и турски.