Република България срещу Народна република България

Ангел Стоянов Танев е завършил през 1975 година Математическа гимназия „Константин Величков" гр. Пазарджик с първия редовен випуск. През 1981 г. завършва Московския полиграфически институт (днес Московски държавен университет по печатни изкуства „Иван Фьодоров“) със специалност инженер-икономист - полиграфист и същата година започва работа като технолог в Държавна печатница „Георги Димитров“ - Електронен център за фотонабор (ЕЦФН), за чийто началник е назначен през 1986 г. Същата година е изпратен на обучение във фирма Miles33, Bracknell, England, по време на която вижда стандарта на живот и разбира истината за техническото развитие на „Народна Република Англия“ и останалите „загниващи“ страни. През 1996 г. е назначен за директор на Издателско- полиграфическия комплекс при Техническия университет (ИПК-ТУ), а от 1998 за производствен директор на „Образование и наука“ ЕАД (Държавната печатница) - до 2021г. От 1983 г. Ангел Танев е член на Българската комунистическа партия и е потомствен комунист. Човек, който винаги е отстоявал истината, такава каквато е. „Татовото време“ или „времето на Бай Тошо“ е имало своите плюсове и минуси, но през последните 35 години народът премина през много премеждия и оцеля: Лукановата зима (кризата в края на 1990 г. и началото на 1991 г.), кризата (политическа, финансова и зърнена) в края на 1996 г. и началото на 1997 г., финансовата криза през 2008 г. и т. н. В днешно време виждаме: небивало строителство на бизнес и жилищни сгради (в т. ч. и еднофамилни къщи) с красиви и функционални фасади, а не на мултиплициращи се „панелки“ и „ЕПК“; бум на строителството на нови хотели и ваканционни селища; все повече и все по-луксозни нови и употребявани леки автомобили по улиците и пътищата на страната; постоянно обновяваща се „черна“ и „бяла“ техника в домакинствата; глад и гладни хора - няма, голи и боси - също, а количките в „супер- и „хипер“-маркетите са като през 1986 г. в Англия - толкова големи, но не винаги толкова пълни. На базата на настоящия сравнителен анализ авторът е стигнал до генералния извод, че сериозни причини за носталгия няма.