Отглеждане на буби

122 страници текст, плюс 16 стр. цветни снимки! В книгата ще намерите всичко необходимо за отглеждането на буби. Тя е разделена на три основни части: Черничарство; Бубарство; Икономика и организация на бубарството.

Според летописите бубарството в България е практикувано още през XI век, но особено силно се развива в средата и края на XIX и първата половина на XX век, а през 80-те години на XX век страната е произвеждала 1500 тона сурови пашкули годишно и е заемала 8-мо място в света и първо в Европа. Бубарството е един от малкото подотрасли на земеделието, който е в състояние да осигури, без значителни капиталовложения и за сравнително кратък период от време, доходи на фермерите, а преработката на пашкулите и суровата коприна - голям брой работни места. Благоприятният климат и съществуващите богати национални традиции са решаващи предпоставки за по-нататъшното развитие на бубарството. Производството на пашкули се нарежда на едно от първите места по приходи от декар обработваема земя, което го прави особено подходящо за дребните земеделски стопанства. В България все още над 15 000 земеделски стопани са съхранили черничевите си дървета и материално-техническата база за отглеждане на буби, което ще позволи при създаване на благоприятни условия за развитие на бубарството, производството на пашкули да бъде увеличено многократно само в рамките на няколко години. Наличните черничеви дървета в страната са достатъчни, при положение че бъдат изрязани и евентуално подмладени, за производството на около 500 тона сурови пашкули годишно, което представлява един значителен потенциал за многократно увеличаване на производството и то - без влагане на съществени инвестиции. По отношение на развитието на бубарството в момента България разполага с много добри перспективи. Страни от Европейския съюз, като Франция и Италия, чиято копринено-текстилна промишленост зависи изцяло от вноса на суровина от Китай, са силно заинтересувани от намирането на алтернативни призводители, които да доставят сравнително евтина и качествена сурова коприна. От всички европейски страни България разполага с най-големия и качествен потенциал за развитие на бубарството, което наред с близостта ни до развитите икономически страни на Западна Европа, явяващи се един значителен пазар за естествена коприна, създава добри предпоставки ва повишаване производството на коприна в бъдеще. Тъй като в повечето страни-членки на ЕС бубарството не е особено добре развито, българските фермери няма да влязат в конкуренция с производителите от Евросъюза, а дори напротив - България би могла да осигурява сурова коприна за текстилната промишленост на Италия и Франция, като алтернатива на вноса от Китай.