Тихи години

Романът „Тихи години“ преплита две повествователни линии, които проследяват съдбите на двамата главни герои – баща и дъщеря. Богдана, чиято история е предадена чрез Аз-форма, е затворено и плахо момиче, което расте със студения си, вечно сърдит баща и любвеобилната, но слабохарактерна Бела. Любопитството ѝ, провокирано от някои трудно обясними обстоятелства, я подтиква да се гмурне в загадъчната история на семейството. Централен образ за втория времеви пласт е бащата на Богдана Сватоплук, чиято история е белязана от крушения и разочарования в обществен и личен план. Въпреки конкретиката на историческите събития на двадесети век основен фокус на романа остават личните отношения и индивидуалните преживявания.