Прашка

„Прашка“ се появява под перото на Йордан Радичков в края на 70-те години. Едва ли има друго произведение, в което толкова отчетливо да се чуват личните истории на автора от собственото му детство. Настоящото издание съдържа послеслов от Йордан Радичков, написан през май месец 1994 година.

В село Долна Мъка се излива пороен дъжд. Селото е наводнено, а Левачко изчезва завинаги. След себе си оставя само своя дневник – синя тетрадка с емблема на Мадарския конник върху корицата и думите „Не смей по-нататък да прелистваш!“. Настойникът на момчето се допитва до външен човек, с надеждата той да успее да открие причините за изчезването му. „Двамата с механика се надяваха, че... като се прочете записаното, то пълна яснота ще се внесе относно изчезването на Левачко, а излезе обратното“. С прочита на дневника пред читателя се разкрива историята на едно самотно младо момче. То гледа с широко отворени очи света около себе си и записва впечатленията и трудностите от живота на село. Героят търси пътя си сред натрапчивите мисли, че доброто не винаги побеждава.