Село Пирин

В началото на миналия век село Пирин се превръща в един от центровете на борбата за освобождение на Македония. Не случайно титанът Яне Сандански се е чувствал в него като у дома си и тук е имал от верни по-верни приятели и другари, с които е споделял в последната вечер, преди да го убият от засада, дори интимни неща от живота си.

Вече не съм в първа младост и искам да споделя този път не любопитни случки от изпълнителската си кариера, а такива за чутото от моите дядовци и баби, прочетено в документални разкази и журналистически материали, изследвания на историци, професионалисти и любители. Някои от тези документи се публикуват за първи път и ще допринесат за разкриването на битието на хората от село Пирин преди повече от сто години, за техния, колкото и шаблонно да звучи, невероятен героизъм. Кой няма да се просълзи от съдбата на войводата Спиро Славея, на 18 годишния четник Димитър Гайгуров, на Димитър Маламов от с. Пирин и техните другари, не позволили в битката на връх Кукла над с. Пирин керван с оръжие да попадне в ръцете на хилядния турски аскер; за тяхната саможертва проронва сълзи и нарежда като оплаквачка дори железният Яне Сандански. Може би това е единственият случай, в който виждат Старика да плаче. А моят дядо отец Стамат Попилиев, председател на ВМРО в селото, е убит по зловещ начин от поробителите, предаден от своите зетьове, за да му заграбятимотите.