Философски закуски - Смехът и сълзите

В поредицата Философски закуски големите въпроси на общуването, себепознанието, обществото, събитията от новините и важните събития от нашия собствен свят са разказани така, че да предизвикват децата сами да намират отговори. И да си задават нови въпроси.

„Смехът и сълзите“ е най-новата детска книга от поредицата „Философски закуски“, написани от професора от Сорбоната Мишел Пюеш и детската писателка Брижит Лабе и издавани на български от издателство „Точица“. Илюстрациите на Жак Азам са адаптирани на български от Миглена Папазова. Преводът е на Валентина Бояджиева.

„Философски закуски“ не са типични детски книги, не са приказки, нито пък са детски енциклопедии. Те са изненадващи с начина, по който внимателно превеждат децата (а и техните родители) в една територия за свободно общуване по някои не съвсем лесни теми. В книгите няма готови формули, а истории-примери (някои доста забавни), които са много близки до ежедневието на децата. Чрез тях може да бъде поставено началото на разговор за демокрацията и диктатурата, войната и мирът, успехът и провалът, същността и външността, любовта и приятелството, насилието и ненасилието, а вече и за смеха и сълзите.

И смехът, и сълзите често са породени от емоции, които трудно се поддават на правила. Само опитайте да сподавите смеха си, ако видите как строгият учител по химия всъщност носи гащи на патета! Или сълзите, ако нещо наистина ви засегне. Смехът и сълзите бликат от нас и е хубаво да се вслушваме в тях, казват Мишел Пюеш и Брижит Лабе.

„Сълзите са думи, които не можем да изречем, думи без букви, думи, непроизносими за устата. Прозрачни, течни и солени думи, които се изливат от очите и излизат направо от тялото.“, пишат още те.

Освен за различните възможни причини да плачем, авторите отговарят на някои въпроси като това дали можем да се смеем на всичко, смелост ли е да плачем, смеем ли се или плачем от щастието. И в тази книга не са пропуснати онези чувства или случки, които могат да ни притеснят или объркат. Понякога те са породени от тъга, скръб или присмех, а друг път са свързани с онзи „луд смях“, който не можем да удържим и за който вече стана дума.