Петър Стоянов. Хрониките на един президентски мандат

Смисълът на човешкия живот е да остави нещо след себе си. За художника това е друга картина, за архитекта – новата сграда, а за хора като мен – съхранената памет. Това е основната причина да напиша тази хроника – да припомня минали събития, години, срещи и така да запазя спомена за президента Петър Стоянов, с когото винаги ще свързваме прехода от мрака към частта на надеждите. И оттам – към плахата увереност, че някой ден такива надежди ще станат реалност.

Признавам, че започнах тази книга от гледната точка на гражданин на Пловдив – воден от чувство на местен патриотизъм и гордост. Кой знае кога Пловдив отново ще даде бъдещ държавен глава на България. Имах амбицията да го направя и защото самият Петър Стоянов не е написал и не е насърчил публикуването на книга или литературен сборник за своята личност. Това може да е доказателство за човешка скромност, но от историческа гледна точка е неприемливо. И неговият предшественик, и президентите след него са издали няколко такива сборника.

Димитър Райчев