Паулина

За романа си „Паулина“ Наташа Панич казва: „Това е съдбата на моята майка, която е живяла в двора на българския цар Борис, но когато през 1943 г. бомбардират София, тя се завръща от царските палати при огнището си. В тази книга е нейната история, която е много специфична и много интересна.“

„Това е топъл разказ, не много дълъг, в който все пак се описва цял един живот, благодарение на изповедта на авторката. Най-ярко характеризиран е образът на Паулина, главната героиня. Въпреки че е крехка и понякога прилича на кукла, с която времето и хората си играят, прехвърляйки я грубо от място на място, от едната и от другата страна на границата, тя си остава борбена и силна жена. Годините, прекарани в София, са най-хубавото време от живота ѝ и въпреки болезнената раздяла с роднините от село, са от голямо значение за нея. Те ще бъдат извор за нейната сила и самоопределяне, разчитайки на себе си. Гордост, но и инат за живота, който я очаква, а той не е бил никак лек. Разказан занимателно в сбит стил, това е разказ за съдбата на една жена, копнежа ѝ за любов, жаждата за дом. И преди всичко за скромност.“ Соня Атанасиевич