Пътеводни митове

В Пътеводни митове Джоузеф Кембъл изследва трайната сила на универсалните митове, които влияят ежедневно върху живота ни, и разглежда процеса на създаване на митове от първобитното минало до непосредственото настояще, връщайки се винаги към източника, от който извира цялата митология – творческото въображение. Кембъл подчертава, че границите, разделящи земята, са разбити; че митовете и религиите винаги са следвали определени основни архетипи и вече не са изключителни за отделен народ, регион или религия. Той показва как трябва да разпознаем общите им знаменатели и да позволим на това знание да бъде полезно за реализиране на невероятния човешки потенциал.

„Митологиите и религиите са велики поетични произведения, и когато са признати за такива, сочат безпогрешно през обекти и събития към вездесъщието на една мистична сила или вечност, която е цялостна и непокътната у всеки. В тази функция всички митологии, всички велики поезии и мистични традиции съвпадат; и когато такъв вдъхновяващ идеал остане действен в дадена цивилизация, всяко нещо и всяко създание в нейните предели има живец.

Нашето ориентирано навън съзнание, занимаващо се с всекидневните нужди, може да изгуби връзка с тези вътрешни сили; а митовете, твърди Юнг, при правилно тълкувание служат като средство за възстановяване на връзката. Те ни описват с образен език душевни сили, които трябва да бъдат разпознати и интегрирани в живота ни, сили, които винаги са били свойствени за човешкия дух и представляват онази мъдрост на нашия вид, помогнала на човечеството да преодолее изпитанията на хилядолетията.

Митовете, според възгледа на Фройд, са от психологическия ред на съня. Митовете, така да се каже, са обществени сънища; сънищата са лични митове.

Обичайно за нас е да мислим за причини и следствия. Побутвам една книга и тя се помръдва. Поместила се е, защото съм я бутнал. Причината предхожда следствието. Каква е причината обаче за растежа на един жълъд? Дъбът, който ще поникне от него! Излиза, че бъдещото събитие е причина за това, което се случва сега; същевременно миналите събития също са причина за настоящите. Освен това множество неща навред край нас пораждат ставащото понастоящем. Всичко постоянно поражда всичко останало.“

Джоузеф Кембъл