Пътища на трансценденталния схематизъм

Пътищата на трансценденталния схематизъм отвеждат към трансцендентално феноменологизиране на опита. Мисленето преминава през априорно-апостериорния портал. Там, на Портала, се раждат феномените и започват своята свободна, ковариантна игра в опита. Феноменът не е явление, не е елемент на съществуващото, не е инвариант или хипервариант на променливото, но не е и мисъл, не е понятие. Той е трансцендентална рожба, резултат на трансценденталния преход през Портала, продукт на самия Портал. Феноменът работи на терена на опита и то единствено като трансцендентална форма на съзидаващото познание на човека. През Портала, но на терена на опита феноменът „пречупва“ онтологизиращата дейност на мисленето и така препятства неговото догматизиране и идеологизиране. Без свободната игра на феномените мисленето се превръща в терор. Но без дейностно мислене няма човешки свят.

Феноменът е ключ към разбиране тайната на човешкия свят. Ако формата на чистото мислене е фундаментално априоризираната устойчивост на онтологизиращото познание, то феноменът овъзможностява онтологизирането на терена на опита и го превръща в осмислен, но свободно устроен човешки свят. Всеки друг свят е отчуждено битие.