Притчи - правоучителни разкази, в които поуката трябва да се открие

В настоящата книга са подбрани притчи от различни сфери на живота. По принцип те са нравоучителни разкази, в които поуката трябва да се открие в преносния смисъл. Смята се, че съдържанието на думата притча е вид „иносказание“¸ вид „беседа“.

Като вид притчата се родее с баснята, но има по-ясно съдържание и по-ясни послания. Особености на притчата са: кратката форма; липсата на излишните подробности; изтъкват се съществени белези на героите и намирането на нравствен извод, където се търси поуката. Читателят се води към нравствено пречистване и възвисяване. Алегоричното изобразяване на човешките постъпки и отношения се свързват с животни, растения, предмети. Чрез техните образи се достига до нравствено пречистване. Най-често поуката се избистря от иносказателното и нравоучителното заключение. Това става чрез подразбирането от съдържанието на разказа. Притчите до известна степен са правила на живота, добити от собствен опит. Характеристика на притчите е че, те са преди всичко някакъв разказ, някаква история, защото така най-бързо стигат до съзнанието на хората.