Опиум

В разказите на Геза Чат, белязани от стилистиката на натурализма и пропити от ярките багри на символизма, оживява свят на ненависти и тайни страсти, на чудовищни злодейства. В творчеството му се преплитат мистичните детски изживявания и визии, сексуалността и бруталността на човека, загадките на човешката душа и смъртоносните ѝ проявления.

Очевидни са приликите между Чат и американеца Едгар Алън По: нелека съдба, преждевременна смърт, повлияване от алкохол и опиати, сходен художествен изказ, брилянтно построение на структурата на разказа. Донякъде общата им съдба повлиява и върху тематиката и стиловите похвати на тяхното творчество, в което се третират вечните теми за живота и смъртта, за любовта и омразата.

Второто допълнено и преработено издание на „Опиум“ от унгарския писател Геза Чат (1887-1919) съдържа онези негови разкази, които са най-характерни за творчеството му, тук намират място и някои от литературните му експерименти. Съставителството и подредбата са плод на субективна преценка и не претендират за пълнота. Желанието ни беше да включим най-вече текстове с актуално и самобитно звучене, които имат място в световната литературна съкровищница. Инкриминираният „Дневник“ на автора следва пълния текст на оригинала с незначителни съкращения. Всички разкази се превеждат за първи път на български език с изключение на два от тях: „Майцеубийство“ и „Червенокосата Ести“, които за настоящото издание са претърпели нов превод.