За държавата - За законите

Марк Тулий Цицерон (106–43 г.пр.Хр.) е римски държавник, най-прочутият оратор на Рим, адвокат, писател, философ и консул. Известен е като най-големият стилист на латинската проза. Животът му съвпада с упадъка на Римската република, а заедно с това е бил и важен фактор в много от най-значимите политически събития на своето време. Роден е на 3 януари 106 г.пр.Хр. в Арпинум (днес Арпино), в област Лациум (днес Лацио).

Марк Тулий Цицерон е най-възрастният син на римски конник със същото име и Хелвия. Той има по-малък брат Квинт Тулий Цицерон, с когото цял живот е тясно свързан. Неговата фамилия е от висшата класа на Арпинум, град в територията на волските в южен Лациум, чиито жители от 188 пр. Хр. имат римско гражданство.

Какъв е приносът на Цицерон за разбирането на понятието държава и за нейното най-добро организиране и управление? Преди него гърците също заявяват, че законите трябва да управляват държавата, че целта ѝ се свързва с добрия живот на семействата и т.н. Заслугата на Цицерон се състои в това, че доразвивайки теорията на Аристотел, той обосновава и юридизира съдържанието на понятието за държава – res publica. Доминира мнение сред представителите на правната романистика, че римляните не са създали свое учение за държавата и са отделили много по-малко внимание на публичното право в сравнение с частното. Може би е така, но изложеното от Цицерон в De republica и De legibus е сякаш римското учение за държавата. Res publica няма гръцки еквивалент. И нещо също толкова важно. Основните положения и характеристики на правовата държава – върховенство на закона, върховенство на правотo, върховенство на правосъдието сякаш са били заложени от Цицерон: Цицерон не се е занимавал с идеята за държавата като дело на народа, а с идеята за държавата като правова общност.

- Мария Костова