Старобългарското изкуство XI-XIII в.

Книгата е продължение на "Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство".

Разглежда се архитектурата, живописта (стенописи и иконопис), златарството и скулптурата по времето, когато България е под византийска власт; обществено-историческите условия за развоя на българското изкуство през Второто българско царство, архитектурата (градоустройство и военна архитектура; църкви и манастири); живописта (Търновската школа; Боянската църква). Идеята на автора е била книгата да обхване всички дялове на нашето изкуство до падането на българския народ под османска власт; да бъдат включени архитектурата с архитектурната украса, стенописта и миниатюрата, златарството и керамиката. Но проф. Мавродинов не успява да я довърши. Последните му думи след първия пристъп на болестта са: "Златарски не написа историята на XIV в., Мутафчиев не завърши XIV в. и аз XIV в. няма да завърша." Книгата е ценен справочник, съдържа множество илюстрации на образци на старобългарското изкуство, както и архитектурни планове на църквите, които са изследвани.