Записки на блокадния човек

Лидия Гинзбург описва ритуалите на частния (и само отчасти на социалния) живот на блокадника, благодарение на който той (конкретният „той“, персонажът Ен) остава жив. Връзката с „общото дело“ тук е проста – врагът иска да убие всички ленинградчани, в това число и него. Той не умира, значи дава принос за победата над врага. Блокадата е не само нечуван човешки опит (подобно на лагерния сталински или хитлеровски), тя е феномен на съвсем друг тип война, появила се през миналия век, на тоталната война на индустриалната епоха. Записките на Лидия Гинзбург са единствената книга, която превръща блокадата в събитие на съзнанието. – Кирил Кобрин, историк и журналист

Доколко е тънка мембраната, разделяща „нормалното“ от „ненормалното“, демонстрира опитът на която и да е война. Човекът е природен убиец, у него тъмното е постоянно в движение. За да се разделим с илюзиите за себе си, достатъчно е да прочетем „Записки на блокадния човек“. – Андрей Тесля, руски историк