Никола Мушанов. Дневник. Спомени. Автобиография

Изданието съдържа в цялост дневника и спомените на големия български политик и държавник Никола Мушанов.

Дневника си Мушанов започва да води на 19 юни 1913 г., когато е на 36 години, а последните записи в него са от 9 юли 1950 г., когато е на 78. Впечатляващи са последователността, упоритостта и дори стоицизмът на автора, който, макар и с продължителни прекъсвания (42 години), съумява неизменно да записва най-важното и стойностното около себе си, да разсъждава трезво и рационално около историческите събития и факти. И най-важното – да притежава забележителен усет за историчност, за ценност на всичко написано и съхранявано от него с оглед на утрешния ден.

Различните части на настоящото издание – дневникът и спомените на Никола Мушанов – би следвало да се разглеждат като един общ, многосъставен документ, който е преди всичко автобиография на автора му, но и дава цялостна панорама на българския обществен и политически живот от времето около Освобождението до средата на ХХ век. На практика от известните ни до този момент дневници и мемоарни свидетелства за новата българска история липсва подобен продължителен като времетраене и като период на наблюдение извор. Уникалността му е свързана и с дълбочината на наблюденията и многоаспектността на анализа на събитията, в които е участник и съвременник Никола Мушанов. Те започват от ранното му детство в Дряново (самият той е роден на 12 април 1872 г.), по съвпадение на обстоятелствата озовало се в епицентъра на едни от най-кървавите епизоди от Априлското въстание и отбраната на Шипченската позиция по време на Руско-турската война. Именно от това време датират първите му спомени, оттам започва и неговият житейски разказ. С изключителна прецизност на детайла се отличава описанието на всекидневния живот на семейството му. Храната, светът на домашните вещи, детските игри, отношенията в семейството и възрастовата йерархия са описани с вещината на професионален етнограф. Без съмнение, това е колоритен принос към всичко, което знаем до този момент за традиционната култура на българите през последната четвърт на XIX век.

Доц. Михаил Груев, председател на ЦДА