Нощна стража - ново издание

Забележителна и многопластова, „Нощна стража“ е сред най-сериозните творби в творчеството на Тери Пратчет. Романът е част от Света на Диска и от поредицата „Градската стража“.

Корицата на книгата е дело на британския художник Пол Кидби и представлява пародия на Рембрандовата картината „Нощна стража“, а оригиналните образи в нея са заместени от персонажите на романа.

„Нощна стража“ е една от най-популярните книги на автора. Сюжетът ѝ е завладяващ, не те оставя да скучаеш дори за миг, но въпреки това една мрачна нишка се прокрадва из материята на финия интелигентен хумор на Пратчет.

Ако в нашия свят пътуването във времето е само хипотетично, то в света на Диска се оказва съвсем реално и възможно. Сам Ваймс се озовава 30 години назад в миналото, благодарение на удара на една мълния.

Затегнете коланите, защото миналото тепърва предстои. Или може би вече се е случило? Едно е ясно – нищо не е написано в камък, а за главния герой предстоят интересни обрати и много дилеми.

Какъв избор ще направи Самюел Ваймс? (Разбира се, ако оцелее. Все пак да живееш в миналото, е опасно занимание.)

Командирът от Градската стража на Анкх-Морпорк притежава всичко, за което един човек би мечтал – съпруга, дете, бъдеще, но самото му присъствие в миналото поставя всичко това на карта. Ще си отговорим и на въпроса: Личното щастие стои ли над общото благо?

Историческият период, в който попада Ваймс, съвсем не е мирен и спокоен, дори напротив – това е едно смутно, размирно време, в което бунтовници с кръв отстояват правото си на истина, справедливост и свобода. Докато Сам се стреми да се върне в своето време, се сблъсква със съдбовни събития, в които лесно можем да припознаем елементи от нашата историята. Никога досега обаче те не са били представяни по този емоционален и харизматичен начин.

По силите на човек беше само промяната по повърхността, в дреболиите. Нищо не можеше да стори за по-значимите неща. Люлякът щеше да разцъфти. Революцията щеше да се състои.

Препоръчително е да препрочитате творбата периодично и така всеки път да откривате по нещо ново. Сериозните теми в романа са поднесени с лек хумор, който да разсее ума и сърцето ви от напрегнатото повествование.

– Както виждам, на подноса е написано „Фирма Диблър, осн.“. Не трябва ли да посочите и кога е основана?– Трябва ли? – вторачи се човекът в своя поднос.– Откога сте в бизнеса? – попита клиентът, докато си подбираше пирожка.– Я да помисля... коя година сме сега?– Ами... на Танцуващото куче, струва ми се.– Значи от вторник. – Лицето на Диблър се оживи. – Но това е само началото, господине. Колкото да понатрупам парици. След година-две ще съм важна личност в този град.

Пратчет омагьосва читателя чрез иронията си, но съвсем неусетно го хвърля в дълбочината на въпросите за властта, гражданските размирици, политическите машинации, егоистичните подбуди и мястото на всеки един човек в историята, както и за отговорностите му спрямо нея.

Командир Ваймс от Градската стража на Анкх-Морпорк имаше всичко. Но сега се е озовал отново в своето сурово минало и дори няма дрехите, които е носил при падането на мълнията. Да живееш в миналото е трудно. Но да умреш в миналото е невероятно лесно. Той обаче е длъжен да оцелее, защото има работа за вършене. Трябва да издири убиец, да научи по-младото си Аз как да бъде добро ченге и да промени края на кървав бунт. Но има един проблем – ако победи, ще остане без съпруга, без дете и без бъдеще.

Това е история за един град в света на Диска с куп участници – улични гаменчета, жрици на спазарената нежност, бунтовници, тайни полицаи и други деца на революцията.

Истина! Справедливост! Свобода! И твърдо сварено яйце!