Името ми е Дамян

Името ми е Дамян е роман от Сузана Тратник (1963), която получава за творчеството си много награди, сред които приза на фондация „Прешерн". Романът излиза за първи път през 2001 г., след което авторката написва по него пиеса за моноспектакъл и е преведен на немски, чешки, словашки, сръбски и македонски език.

През последните седмици изпаднах пак в същото състояние като преди; нервен; заядлив и агресивен. Затова дъртите ми казаха, понеже отново съм изкрейзил, да идвам редовно в тази група, за да не ми се отворят по-големи проблеми. Та два пъти в седмицата седя на тревата с групата, пък и навън е по-спокойно, така де. А ако времето е лошо, се врем в задушната стая. Всеки трябва да разкаже нещо. Аз - викам си - нищо няма да разказвам. Ще стоя тук и ще си трая. Щом трябва, всеки ден от сутрин до вечер ще кисна в групата за самопомощ, но ще мълча като пън.

Светът на Дамян се лута между семейните скандали, социалните служби и психолозите. Всъщност никой не разбира Дамян: нито родителите, нито приятелката, нито компанията му. Затова в самотата си той посяга към наркотиците и непрекъснато пие, а понякога така му се стъмва пред очите, че разчиства всичко около себе си. Бунтува се срещу хората, които издевателстват над него със своите очаквания и го принуждават да стане нещо, което не е. Но Дамян не може и не иска да прости. Дамян трябва да потърси собствения си път.