Утринно море

За пореден път Маргарет Мацантини ни поднася един голям роман – силно въздействащ, не на последно място с присъщия на писателката поетично-елиптичен изказ, който придава на творбата ѝ неоспорима оригиналност.

Двете световни войни. Италия окупира Либия, италианските изселници заживяват в африканската страна, която се превръща в тяхна родина. Години по-късно Муамар Кадафи завзема властта и италианците са принудени да поемат по обратния път. В същото време многобройни либийски бежанци се отправят към Италия, превеждани с лодки от безсъвестни каналджии. Защото понякога морето е по-безопасно от земята. На този фон се развива историята на Анджелина и сина ѝ Вито, на Джамила и сина ѝ Фарид. Две майки, два свята, едно море, което ги разделя. Роман приказка за това, какво е да си изтръгнат от корена си, да бъдеш вечен изгнаник, да се откажеш от всичко в замяна на нищо. Да живееш в очакване на по-добър живот, в очакване просто на живот, живот без заплахи и без опасности, в очакване на момента, когато ще чуеш, че диктаторът е убит и ще можеш да възкликнеш: "Свободни сме!". За пореден път Маргарет Мацантини ни поднася един голям роман – силно въздействащ, не на последно място с присъщия на писателката поетично-елиптичен изказ, който придава на творбата ѝ неоспорима оригиналност.