Моравия

Аржентина през февруари 1950 година. Утвърденият и широкоизвестен вече бандонеонист Хуан Кошич се завръща в родното си място, след като го е напуснал преди петнайсет години. С него са съпругата му и малката им дъщеря. Без да разкрива самоличността си, той се появява в управлявания в продължение на повече от четирийсет години от майка му пансион в колония Буен Респиро.

Без да разкрива самоличността си, той се появява в управлявания в продължение на повече от четирийсет години от майка му пансион в колония Буен Респиро - едно изгубено сред пампасите селище. За Хуан Кошич мечтаното завръщане има само една цел - да ѝ докаже, че е успял в отричаното от нея призвание, заради което е настъпила раздялата им. Появилият се в потъналото в недоимък село забогатял, елегантен и изпълнен със самочувствие бандонеонист, изпитващ високомерие, породено единствено от нанесеното огорчение, отхвърля всички предупреждения на съпругата си и упорито преследва от години скроен план - да се подиграе на тази, която отказва да повярва в артистичния му талант. Но една непоправима и фатална случайност довежда събитията до нещастно развитие. Според единодушното мнение на критиката Лухан влага целия си литературен талант в размисъл за преструвките и разрушителните способности на човешкото същество, които, както в гръцките трагедии, тласкат хората към драматична развръзка заради самозабравяне и амбиции.