Мо, момчето, което живееше на покрива на един небостъргач

„Мо“ на Детелин Вълков е плод от дарованието му на поет и писател, доказал се в годините, но за съжаление напуснал ни твърде рано. Въпреки че е предназначен за деца, от ръкописа могат да си припомнят стойностни неща и големите, поизгубили усета си към изконните ценности в човешкото общуване.

На пръв поглед това е обикновена история. Но когато читателят попадне във фантастното на повествованието, го обзема непреодолимо желание да продължи да се качва и да слиза с небесния асансьор. Защото в тази история, освен Мо и останалите, герой е и един асансьор. А колко невероятни и труднопреодолими са житейските сблъсъци, в които е въвлечен героят.

В романа се редуват: доброто, служенето на обществото, измамата, предателството, престъплението, отчаянието, наказанието и отново — доброто! То побеждава, наедно с любовта, но за да я отвоюваш, трябва да извървиш един дълъг и нелек път. И обикваш този Мо, и искаш и ти като него да си полезен и да твориш добрини. А защо не и да си влюбен?!