Мич и Ейми

Денят на Мичъл Хъф започна както всеки друг летен ден – със спречкване с неговата сестра близначка.

На закуска Ейми откъсна капака на кутията със зърнена закуска и каза на брат си: "Ще изпратя талона, за да получа онази пластмасова хармоника, която прилича на царевица!" "О, не, няма!" възрази Мичъл. "Мой ред е да взема талона!" "Не, не е!" каза тя. "Ти го взе последния път!" "Обаче тогава не беше хубав!" отвърна брат й. "Защо хубавите талони са все за теб?" "Не е вярно!" каза Ейми. "Ти изпрати талона за крачкомера!" "Да, но той се счупи още първия път, когато го използвах!" отговори Мичъл. "Вината не е моя" каза сестра му. "Не е честно!" възрази Мичъл. "Ти винаги прибираш хубавите талони, а после никога не ги изпращаш за наградата!" "По-тихо, вие двамата!" намеси се мисис Хъф. "Или ще почна всяка сутрин, триста шейсет и пет дни в годината, да поднасям топла овесена каша, да видим тогава за какви талони ще се карате!"