Господарката на розите

След края идва началото. И то ухае на рози.

След загубата на съпруга си Марта напуска града и се установява в запустяла къща на село – наследство от миналото, която е и възможност за ново начало. Сама, сред бурени, мълчаливи съседи и мирис на пръст тя създава градина – свой съвършен, мечтан рай.

И точно когато вярва, че ще остане сама сред растенията и сокните, пред портата ѝ се появява Тео – твърде млад, кален от дъжда и съвсем не от нейния свят. Докато Марта го учи как да се грижи за розите градината си, меду тях се заражда нежна, но и забранена любов. А в едно малко сeлo всичко се вижда и се запомня. Слухове растат по-бързо от цветовете, чужди погледи се впиват дълбоко. Любов – като разцъфнала роза, опяняваща и красива, но с убоде дори най-опитния градинар.

Милена Димова (1971-2022) с родена в гр. София. Завършила в с-тта „Илия Петров“ и Литературния институт „Максим Гики“ в Москва. Била е докторант в ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благогра. Работила като почналават[с так] и журналисист. Автор е на стиничка на „Траектория“ и „Ражданиение на ро`.`