Милениум - Онова, което не ме убива - книга 4

„Онова, което не ме убива“ е продължение на трилогията „Милениум“.

За да спаси вестника, журналистът Микаел Блумквист отчаяно се нуждае от история. И тя се появява късно една вечер след телефонно обаждане. В нея са замесени американската Агенция за национална сигурност, американската компютърна компания „Солифон“ и руската мафия в противоборство с шведския топизследовател Франс Балдер, разработил алгоритъм за създаване на изкуствен интелект, малкия му син аутист Аугуст, момче с изключителни дарби, служителите от шведската полиция Ян Бублански и Соня Мудиг, специалиста по ИТ-сигурност Ед Нийдъм, младоците от Републиката на хакерите с колоритни имена като Чумата, Боб Песа, Маца... И най-вече с добре познатата ни от трилогията на Стиг Ларшон суперхакерка Лисбет Саландер с прякор Осата. Появява се и един призрак от миналото – нейната сестра близначка Камила, с която я свързва дълбока омраза. За да се сдобият с най-новите компютърни технологии, които биха им донесли огромни печалби, киберпрестъпниците не се спират пред нищо, дори пред убийство. Докато не се сблъскват с таланта на Аугуст и с гения на Лисбет. Лисбет, момичето, преминало през ада и продължило напред, младата жена, за която важи прочутата фраза на Ницше: „Онова, което не ме убива, ме прави по-силен”.

Спокойно, фенове на Лисбет Саландер. Нашата пънк героиня е в добри ръце. Завладяващо четиво. – „Ю Ес Ей Тудей“, САЩ

Харесваме книгите на Ларшон заради сюжета, действието, на главно заради Лисбет Саландер. Лагеркранц великолепно е уловил характера ѝ. – „Дейли Телеграф“, Великобритания

Отличен, елегантно построен трилър. – „Щерн“, Германия