Милан - Огненият отбор от Италия - Футболен куиз

В пантеона на футболното величие, за да разкрием пълния блясък на „Милан“ като един от най-великите футболни отбори за всички времена, ще трябва да върнем времето назад.

През 1988 г. червено-черните спечелиха първата си шампионска титла от цели девет години насам. Не толкова отдавна този клуб беше изпаднал в дълбока криза. Спаси го бъдещият премиер на Италия Силвио Берлускони. Той смело закупи холандците Рууд Гулит и Марко ван Бастен, а година по-късно Франк Рийкард оформи прочутото трио. Начело на „Милан“ застана Ариго Саки – треньор без никаква история, но както се оказа – от най-най-висока класа. Още на следващата година „Милан“ спечели Купата на европейските шампиони, за пръв път от две десетилетия, и защити трофея си през 1990 г. Щеше да отнеме цели 27 години, за да може един отбор („Реал“ през 2017 г.) да направи отново същото.

В края на 80-те и първата половина на 90-те години „Милан“ стана символ на величието на една епоха, в която звездите във футбола бяха повече от всеки друг път. По терените на Европа гастролираха майстори на играта като Марадона, Карека, Матеус, Клинсман, Фьолер, Баджо, Виали, Ромарио, Куман, Стоичков, Хаджи... Но именно „Милан“ определяше стандарта за европейско господство в модерната епоха. За периода между 1989 и 1995 г. този отбор участва във всичките шест издания на турнирите за Купата на европейските шампиони и наследилата го Шампионска лига, игра пет пъти на финал и в три от тях спечели трофея.

В онези години „Милан“ властваше и в Серия А – най-силното и интересно първенство в света тогава. За „Интер“ например играеха тримата прочути германци Матеус, Клинсман и Фьолер, световни шампиони от 1990 г. „Наполи“ разчиташе на гениални южноамериканци като световния шампион от Мексико'86 Диего Марадона, на Карека и Алемао. А цветовете на „Милан“ носеха тримата холандци, европейски шампиони за 1988 г. С една дума – най-талантливите футболисти бяха събрани в първенството на Италия.

Но именно „Милан“ на Ариго Саки тогава промени основно философията не само на италианския, но и на световния футбол. Неговият подход със схемата 4-4-2 с бързо преливане, смяна на позициите и подсигуряване във всички зони се оказа иновативен, радикален, но и невероятно практичен. За последно подобна революция беше правил „Аякс“ от началото на 70-те с Йохан Кройф.