МЕСОУРЕ – Неолитният Символ на Вяра и Новозаветният Архе-Език

В книгата се разгръщат четири свързани теми:

• Конструкцията на човешкия език като единен ментален език („архе-“, „първичен“ език), който се проектира в многообразие от фонетични езици, в своите първообрази, подчиняващи се на единни правила.
• Бохарският коптски език като новозаветен език, отразяващ този „първичен“ език в контекста на Новозаветното Благовестие и конкретно - носещ в многопластови думи като семена Проповедта на Християнското Благовестие. Представено е и как горното е отразено в записите на Светото Евангелие в най-древния известен бохарски коптски ръкопис. Изследвани са корена и произхода на бохарския коптски език, възникнал като духовен феномен с адвента на Християнството в общността на коптските (египетски) благовестители.
• Прото-индоевропейският език като език, който в коренната си система съдържа същите първични езикови ментални концепции, но с различна фонетична стойност и как те са записани с прото-писмени пиктограми в неолитни артефакти от Източна Европа. Относно последните, книгата предлага прочит на базата на изведени архетипни образи, изразители на „архе“-езика, потвърдени като присъстващи в три отделени от време и пространство цивилизации – Шумер, Египет и Китай. Цялостното съдържание на разглежданите артефкати се сглобява като прото- Символ на Вярата, а всеки артефакт е подобно на фрактал, отразяващ Символа на Вяра по специфичен способ. Така се докосваме до свещената основа на съвременните европейски езици, и до „архе“-основата на Европейската култура и духовен мироглед.
• Синхронът между съвременната наука и духовното наследство на монотеистичното познание в Светите Писания, когато биват четени и разбирани чрез език, запазил отпечатък на „Архе“-речта.

Всичко това обаче се явява единствено основа и инструмент за разбиването на умствените крепости, наложени от съвременните масови (и множествени) стереотипи, за да бъдем способни да встъпим в живота според този Символ на Вяра, намирайки в себе си Източника на Архе-Словото във всяко измерение на живота. Да направим онзи сърдечен избор - избор на свободната ни воля, да приемем Символа на Вяра като гръбнак на нашия живот, но не защото имаме нужда да си „обясним“ света поради липса на алтернатива, а защото избираме чрез вяра да живеем и творим Свят, в който този Символ на Вяра е Реалност.