Механика срещу символика

„Механика срещу символика“ тълкува от философска перспектива промените в историческото мислене на западноевропейската култура в периода XII–XIII в. Тъкмо тогава, под натиска на мощните ментални и социални преврати, протича процесът на раздалечаване между историчното и метафизичното: разлъчването между историята и философията на историята. Натурализирането на историята и поради това неизбежното фаворизирането на методологиите, характерно за модернизма, намират израз в позитивно-механистичния подход към „историческото“. Анализът проследява трансформацията на „гледането и виждането“ на историята, а заедно с това на фундаменталните понятия: време, място, лице, природа. Новото мислене за историята произвежда феномени, приемани днес за „естествени“. Такива са например въвеждането на историята в корпуса на науките и „раждането на автора“.