Мармаладко - твърди корици

Минаха точно десет години, откакто открих Виолета Христова. Тя беше първият „поет за възрастни“, чиято лирика обикнах. Новината за детската й стихосбирка ме изпълни с любопитство, но и с безпокойство – опитът ми показва, че виртуозите при едната възрастова група често се провалят при другата. С облекчение установих, че тук ситуацията е точно обратната – текстовете за деца на Христова са още по-мелодични и жизнени, с още по-ясно поднесени идеи от творчеството й за напреднали читатели. Със сигурност от значение е и фактът, че зад „Мармаладко“ стои не само авторката, а цял екип от професионалисти. Красивите илюстрации са дело на нейната дъщеря – небезизвестната илюстраторка Ина Христова, с която имат още две общи книги – „Малкият Рой“ и „Внучките на Баба“. За безупречния подбор на думите допринася редакцията от друга голяма наша поетеса – Мая Дългъчева. За разлика от повечето издания на българския пазар, „Мармаладко“ си има и коректор (Емилия Ганчева), благодарение на когото няма да се препънете и в една накриво поставена запетая. На пръв поглед това е поредната заигравка с популярния етикет „от баба“ („бабините гозби“/“кухнята на баба“/“като на баба“), който в света на маркетинга се е превърнал в гарант за нещо по-чисто, по-истинско и като цяло по-добро. Не може да се отрече обаче, че тази домашна книга е наистина „като от едно време“ – с класически теми, със сходна палитра, сходна стилистика на текст и илюстрация като отпреди поколение, но без капка нравоучителност или соц примеси. Колко много „Мармаладко“ ми напомни на „Нетърпение в кутия“! И кутията с гирлянди, и бурканчето с мармалад пълним с онова, което искаме да съхраним, за да има какво да очакваме трепетно и какво да ни носи празника. Но приликите не се изчерпват с „Нетърпение…“-то. В почти всяко бурканче от килера на Виолета Христова има по една сладка диря от други любими детски писатели – стихотворението за сухата локва е същински Виктор Самуилов, оживялата нарисувана жаба – като от блокчето на Сутеев. "Мармаладко“ прилича на всички, но най-вече на себе си. Само тук зъбите падат от умора, беладжийството е житейско призвание, а насекомите в градината се развличат с „буболешки смешки“. Повечето от стихотворенията са с различен ритъм, което стимулира музикалността, в някои от тях е включено броенето за подобряване на математическите способности, а линиите на прочит могат да са най-разнообразни: през поредности – на детето се пожелава „Лека нощ“, сблъскваме се с неговия „Страх“ от тъмното, будим малкия „Поспаланко“; през теми – това е книга, пълна с локви, капки, чадъри, дъжд, съзерцаван зад стъклото; през сезони – куплетите следват своя вътрешна хронология на сменящите се сезони и нещата, които преживяваме през пролетта, лятото, есента и зимата. Не се съмнявам, че мармаладената книга на изд. „Буболече“ ще се налази скорострелно от всички буболечета, които я видят и чуят. А ако ли я вкусят…ще я търсят и на закуска, и на обяд. Опитайте! Гергана Димитрова