Машинариум

Поезия за любовта като механичен процес, където красивите маски на "оптичните илюзии", диханията на "органичната механика" и мрачните дълбини на "малфункцията" отварят металните тела и ни канят да погледнем в "машинариума" на любовта.

Градът издиша кълба дим, черното море облизва бреговете му. Тълпи от механични хора се блъскат по лабиринт от прашни улици и булеварди, а тежки заводски грамади им напомнят колко малки са всъщност. Общество, износено от модерния прагматизъм, където чувствата са дефект, а телата - кухи органични машини. Скрити в своя измислена градина от изкуствени цветя и треви, двама опитват да си спомнят какво е да бъдеш човек. Скрепени един за друг танцуват по спирала от любовни вибрации и скърцащи дисторции, чиято най-ниска точка е напът да ги промени завинаги. Сърдечна малфункция, която ще доведе до мрачен край или ново начало.