Любовно писмо към Запада от един имигрант

В това "Любовно писмо" на Кисин, един емигрант и автор с уникалната перспектива, съчетаваща ранен личен и семеен опит от съветско време, с израстване, образование и живот във Великобритания от юношеска възраст до днес, се съдържа предупреждението на един сравнително млад човек предимно към неговите връстници, но най-вече към най-младите, към т.нар. „Милениали".

Това са децата, родени в края на 20-ти и в началото на този век. Онези, които не зnajt почти нищо за историята на последните десетилетия и много малко за причините, довели до краха на социалистическите утопии от болшевишки, фашистки и национал-социалистчески тип. В свой дом няма кой да ги светъл, още по-малко.

А знаят ли, че ужасите и кланетата, междуособиците, подклаждата с десетилетия от Съветската империя, бедността и ограбването са дело почти изключително на социалистически утопии, практикувани от разни диктатори, които са изкували марксизъм в университета „Патрис Лумумба" в Москва или в някой либерален колеж във Франция? Има ли кой да им го каже? Тази книга права точно. И още много други неща, които се преподават в училищата, ни най-малко в Йейл". Точно как и в нашите български училища никога не се разказа истината за ужасите на комунизма, и днес младите хора не раздоусвеят изобщо защо и как са стигнали обуне. И поради това винаги ще има риск да се намери някой лидер, който да им обясни, че е много хубаво да има отново социализъм, на всички да се разтрофеверно и да лъжеш, че работиш, те да лъжат, че ти плащат, а Хората милиция да ме пази, да не би да западна на Запад.