Изгубени във времето

Бестселър на „Сънди Таймс“.

От световно популярния автор на „Атлантида“ и „Зимен свят“ идва самостоятелният роман за баща и дъщеря, опитващи се да разплетат сложна загадка около едно убийство, разпростряна във времето – с изумителен обрат.

Управлявай миналото. Спаси бъдещето.

Една сутрин, д-р Сам Андерсон се събужда, за да разбере, че жената, която обича е убита. За Сам, ужасът едва започва. Той и дъщеря му са обвинени в престъплението. Уликите са железни. Ще бъдат осъдени. За да гарантира, че дъщеря му ще бъде освободена, Сам прави каквото трябва: признава. Но в бъдещето убийците не са пращани в затвор. Благодарение на машина, изобретена с помощта и на Сам, най-опасните престъпници в света вече са изпращани в миналото – около 200 милиона години назад в миналото, до времената на динозаврите, където трябва да преживеят живота си сами, изгнани от човешката раса. Сам приема съдбата си.

Но не и дъщеря му. Аделин Андерсон вече е загубила майка си от смъртоносна, несправедливо сполетяла я болест. Не може да понесе да загуби и баща си.

Тъй че се отправя на опасно пътешествие, за да докаже невинността му. И да го върне. Хората около нея настояват, че и двете задачи са невъзможни.

Но Аделин не се предава. Става още по-упорита. Скоро научава, че невъзможните задачи са нейна специалност. И че е направена от по-твърда сплав, отколкото си е представяла. Докато разнищва пластовете на загадката, откъснала баща ѝ от този свят, Аделин се натъква на повече въпроси, отколкото отговори. Всеки около нея крие тайна. Но кои от тях са свързани с убийството, което прати баща ѝ в изгнание? Тази загадка се простира през миналото, настоящето и бъдещето… и води до едно разкритие, което ще промени всичко.

„Удивително! Една от най-заплетените истории за времето, които съм чела някога.“ – Даяна Габалдън

„Малко технотрилъри се получават по-добре от този… Читателите няма да могат да обръщат страниците достатъчно бързо.“ – Пъблишърс Уикли

„За усукан сюжет ли говорим? По-скоро като спирала. Завладяващ, умен, пленяващ ума текст.“ – Дейли Мейл.