Букви в петолинието

Когато преди време написах „Етюди за един пръст“, и през ум не ми минаваше, че един ден наново ще седна да пиша книга. Е, както казват: „Никога не казвай никога“.

Нещата си следваха определена логика и явно едно нещо влачи след себе си друго: първо книга, след това групата „Осите“. След това идеята да посвирим стари рок парчета, която пък доведе писане на собствена музика в този стил.

Покрай работата с „Осите“ преслушах тонове със стари рок парчета и така ми хрумна идеята за настоящата книга – истории, вдъхновени от любими, леко позабравени, но оставили трайни следи в душите на моето поколение песни. Хем да ги преживеем отново заедно, хем едновременно да ви провокирам да ги видите и през моите очи. Да се усмихнете, натъжите или, защо не, леко да ви поразтърся – подбрал съм възможно най-пъстра палитра от теми. Има ярост, има страст и закъде сме ако няма и щипка Любов. Огледало на заобикалящия ни живот!

Писането е обсебващ процес и това не е много окуражаващо за човек, който се занимава със сто други неща. Но където са сто, там са и сто и едно, нали? Искрено се надявам да одобрите работата ми и по възможност да се забавлявате поне наполовина колкото мен, докато висях да пиша по нощите. Надявам се да не останете безразлични.

Музиката, особено рока, дори и преобразена в разкази, е начин за споделяне е съпричастност – едни я създават, други ѝ се радват, а някои опитват и ДВЕТЕ наведнъж. А аз реших да опитам и още един експеримент – да запълня нотния лист с букви. Ще съм щастлив ако написаното ви хареса.

Ваш: Краси Майски