Нека спи под камък

Томчето с есета под надслов „Нека спи под камък“ (1980) представлява своеобразна интелектуална автобиография на Итало Калвино (1923-1985), един от най-големите италиански писатели на XX век, нерядко сочен като кандидат за Нобелова награда за литература. Подбрани от самия автор, текстовете са многократно преиздавани и преведени на десетки езици.

„Размисли за литературата и обществото“ на Калвино модулират един много широк хоризонт, свидетелстват за усърдни интердисциплинарни четива и същевременно за изключително умение за ясно и сбито излагане на сложни въпроси. Редом с вече известните есета за ситуацията в литературата, в книгата са включени и текстове за битниците, за историческата роля на работническата класа, за връзката между философия, наука и литература, за политическия екстремизъм, за публиката... Убеждението, че заобикалящият ни свят се оказва като че ли все по-неконтролируем, все по-убягващ на всякакви цялостни проекти или прогнози, подтиква писателя да възприеме някъде към средата на 60-те години на XX век своята „форма-есе“.

Из послеслова от Клаудио Миланини