Закон за несъстоятелност на физическите лица

Настоящата книга представлява практико-приложен коментар на новоприетия Закон за несъстоятелност на физическите лица, обн. в „Държавен вестник“, бр. 54 от 4 юли 2025 г., който – след поредица от неуспешни опити – най-сетне стана част от действащото българско право. Тя има за цел да подпомогне неговото правилно тълкуване и ефективно прилагане.

Изданието включва:

• Приложен коментар;
• Нормативен текст.

Изданието разглежда подробно въпросите, свързани с обхвата, съдържанието и приложното поле на закона, както и с предстоящото въвеждане на Регистъра по несъстоятелност в частта му относно производствата по несъстоятелност на физически лица, чиято реализация се очаква от Министерството на правосъдието в срок до 9 месеца. Обръща се специално внимание на редица спорни или новаторски институти.

Коментарът изследва основната цел на законодателството – да предостави възможност на добросъвестни длъжници да проведат производство по несъстоятелност, което да доведе до погасяване на задълженията им и по този начин да им позволи пълноценно да се реинтегрират в икономическия живот. Подчертава се, че законът не предвижда обща амнистия, нито масово освобождаване от задължения. Напротив – централно място в правната уредба заема фигурата на добросъвестния длъжник, дефиниран чрез ясни и обективни критерии.

Обръща се внимание и на изключенията от приложното поле на закона – от тази процедура ще могат да се ползват единствено физически лица, които не упражняват търговска дейност или професия като предприемачи, занаятчии или свободни професии, когато задълженията произтичат от подобна дейност. В случаите на конкуренция между предпоставките за потребителска и търговска несъстоятелност, ще се прилагат разпоредбите на Търговския закон.

Направен е структурен и функционален анализ на уредбата, като се проследяват аналогии и различия с познатото производство по Търговския закон. Изведени са и ключови различия спрямо него: силно ограничената роля на събранието на кредиторите, отсъствието на отменителни и установителни искове, както и липсата на уредба на оспорване на вземания. Въпреки това, авторите обръщат внимание на възможностите за ползване на тълкувателни разрешения от практиката по Търговския закон, които биха могли да се приложат и при несъстоятелността на физически лица по аналогия.

Коментарът разглежда и финалната фаза на производството – погасяването на задълженията, което се предвижда да настъпва по силата на закона.