Малко след залеза

За Кинг границата между живота и смъртта много често е мъглява, а онова, което поддържа целостта на крехката действителност, всеки момент може да рухне. Оттук и умението му да ни държи в напрежение и да не ни оставя да заспим, докато не прочетем и последната дума.

Уважаеми верни почитатели на качествения трилър,

Вероятно като пламенни почитатели на Стивън Кинг вече сте прочели всички (или почти всички) негови романи и знаете, че си струва труда. След като прелистите последната страница на "Малко след залеза", ще знаете още нещо - че Кинг си остава и некоронованият крал на разказа. С всяка следваща дума, с всеки следващ ред започваме да се чувстваме като мушици, впримчени в паяжината на повествованието, което обаче ни доставя безмерно удоволствие.

За Кинг границата между живота и смъртта много често е мъглява, а онова, което поддържа целостта на крехката действителност, всеки момент може да рухне. Оттук и умението му да ни държи в напрежение и да не ни оставя да заспим, докато не прочетем и последната дума.

Сама по себе си всяка история е шедьовър, поразяващ не само със сюжета, но и с усещането за съпричастност към героите - обикновени хора, попаднали в необикновени ситуации.

Миговете след залеза, или след настъпването на здрача (ако повече ви харесва), са магически - тогава всичко добива други измерения, тогава въображението протяга пръсти към сенките, размиващи се в мрака; и рисува невъобразими сцени. Тогава пристъпвате в света на Стивън Кинг - вълшебен, неповторим и привличащ като магнит...