В спешното на историята

Това е първата ми и много вероятно е да остане единствената ми книга. Много ми се искаше да не бях я писал - заради първопричините за написването й. Искаше ми да я няма демографската ни катастрофа. Да не стигам до изводите, че ГЕРБ са Граждани за Европейско Разбиване на България. Че САЩ не са Сатанински Американски Щати. Или Европейският съюз не се е превърнал в Едроглупейски съюз. Но човек не може да избяга от реалността. И все пак може да я осмисля. И ако тя даде ухо на изводите му, може пък нещо и да се получи.

В книгата на някои теми и субекти се спирам по няколко пъти, но от различни ъгли. В нея ще срещнете повторения на факти и изводи. Особено за демографското ни тегло - просто защото то още не е кръвообръщението на българската политика. Тези повторения не са израз на умствена и професионална немощ. Просто съм убеден, че истината и едно обществено мнение и убеждение се налагат в процес, трупат се от многократните повторения, но на верните доказателства и на съответните обобщения. А не от цунамитата на какви ли не новини, които давят истините и обобщенията. В крайна сметка откъде накъде една лъжа може да бъде натрапвана хиляда пъти, докато стане „истина“, а една истина не може да бъде защитена хиляда пъти, за да отнесе лъжата.

От автора