По следите на Велчова завера

Книга представя малко популярни и неизвестни до днес факти за Велчовата завера. Автор на изданието е общественикът и писателят Николай Иванов.

Поводът за книгата е свързан с честването на 180 години от Велчовата завера.

Книгата „По следите на Велчова завера” хвърля светлина върху малко известни факти и личности свързани със събитията от 1835 година. Информацията е събрана след 10 годишни изследвания в Тодювци. Еленското село се състои от 12 махали, а хора от четири от тях са участвали в заверата. Един от акцентите е животът на Йордан Кисьов, който се сочи като предателя на Велчовата завера.

„Намерихме негови бележки, които изглежда, че е писал с чувство на разкаяние. Оказа се, че той е и първият крадец на артефакти от по-голям мащаб. Негови слуги са откраднали голям жертвен камък от Никополис ад Иструм, който бил поставен пред дома му. По това време чорбаджиите се качвали на кон, стъпили на писан камък”, каза авторът на книгата Николай Иванов.

Наред с много други спомени и извадки от книги в изданието има едно писмо, преведено от проф. Мария Спасова. „Става дума за донос от гръцки владика. Завераджиите са наречени с какви ли не имена. Изпратено е до разградските българи. Това свидетелства за намеренията на гръцкото духовенство да бъде сервилно пред властта”, споделя праф. Пламен Павлов.