А дано, дано, дано...

Джеки Стоев, Джони Пенков - А дано, дано, дано...

Уважаеми читателю,

Джони и Джеки (пък и третият от прочутото трио – Чарли, който тук присъства само в рисунката) са си извоювали привилегията да бъдат лошите момчета на българската култура и с годините нито стават по-добри момчета, нито престават да бъдат момчета. Да си лошо момче значи да си готов да се шегуваш с всичко, включително и с това, за което други са готови да си дадат живота (поне така твърдят).

В тази книга с афоризми главната роля сред лошите момчета е на Джони Пенков – рядка порода интелектуалец, чието присъствие само по себе си си е афоризъм. Затова и макар след години заслужи правото на антология по случая. Още в бившето общество той беше носител на критически дух, на воля за съпротива и на нестандартно поведение. Основното, за което се бори и тогава и сега, е правото да живееш живота си без принуда – така, както го разбираш, и специално за правото да се забавляваш.

И правилно изданието е решило да включи освен нови афоризми на Джони, също и по-стари, писани още миналия век, и да се получи нещо като своеобразна антология. Изданието включва и афоризми от бащата на Джони – известния художник Иван Пенков, също зевзек, бохем и мъдрец, така че да се потвърди иначе досадната поговорка „крушата не пада по-далеч от дървото“ и да се окаже, че дори в неподражаемостта на остроумията е възможна фамилна традиция.

Илюстрациите на режисьора, биолога, карикатуриста, гмуркача и каквото още ви хрумне, Джеки Стоев, потвърждават нещо друго – думите усмиряват хората, а изображенията усмиряват думите.

Въобще, мир да има, уважаеми читателю! Ти си на ред...