Приказки за пораснали деца

Мадлен Алгафари - Приказки за пораснали деца

Имало едно време... и нищо друго. Да, има само едно време и нищо друго! Всичко е време. Светът е изграден от сгъстено и разредено време и нищо друго. И винаги е имало ЕДНО време. Само ЕДНО време. Нито минало, нито сегашно, нито бъдеще. Имало е едновременност. Има едновременност. И ще има едновременност. В нашия вътрешен свят!

А имало и едно време, когато хората не са имали съзнание за време. Но са имали съзнание за Едно. За това, че всичко е Едно. И това време е сега и винаги.

И така, и инак, и никак, и всякак има само едно време. И приказките разказват винаги за него. За единствената безкрайна и безначална едновременност. За вечното вътрешно Сега. Затова те винаги са актуални!

Здравейте, пораснали деца! Не, това не са приказки за възрастни, а за пораснали деца! Различно е! Като деца познаваме Истината - умеем да бъдем себе си. После я изгубваме, забравяме или ни я отнемат и... започваме да я търсим. Цял живот търсим Истината, но... я заместваме със знания. Приказките са вълшебният кивот, в който Тя се пази - недостъпна за разума. Приказките говорят на символен език, който душата директно разбира. Например: водата, лявото, нощта, смъртта, пещерите, ирационалното са символи на женското начало. Огънят, денят, дясното, животът, върховете, рационалното - на мъжкото. У всяко живо същество двете начала са неотделими. Подземните царства, кладенците, океанът са символи на нашето подсъзнание. Всички приказни герои са типизирано олицетворение на различните аспекти на нашето Аз, наречени архетипи - сирачето, мъдрецът, воинът, вещицата, мъченикът, отшелникът, детето, родителят и др. Тяхното припознаване като наши същности ни носи онзи интегритет, който в психотерапията се нарича здраве или биване себе си, или Истина за вътрешното Цяло! А осъзнаването на всеобщата ни свързаност в Едно - Истина за външното Цяло, което е част от друго - по-голямо Цяло, и така - до безкрая на времето, което всъщност е Едно!

Мадлен