Образи на българската памет

"Образи на българската памет" изследва т. нар. героически сюжети от петнайсетината години между 1862 и 1876 г. Тези сюжети, разказани в записки, спомени, бележки веднага или малко след Освобождението, са първият опит да се осмисли и зададе историческата стойност на драматичното време. Първият опит, защото далеч след това - на границата на XIX и XX век - официалната историография ще опита да редуцира "простите разкази" и бележките до изворов материал и да избегне техните подробности. Историографията сътворява героическия образ на тези години, тяхната висока стойност, безукорните символи и знаци на саможертвата и величествения жест. Записките, спомените и бележките разказват тези сюжети, както бихме се изразили, от хоризонта на крайните полета на литературата, като в тях образът на станалото е множествен, не е стегнат в корсета на глобалната идея за "най-българското време". Това обаче съвсем не ги прави по-малко ангажирани с националната идея, с опита чрез разказ да се подреди миналото, за да внесе и ред в другата национална драма - следосвобожденската.